Чърчил и Сталин в спор за България

Българските управници винаги  са разчитали на  своя по-голям брат.  Съдбата на малка България е решавана без нейно съгласие и от живото й тяло са късани изконни български земи. След Втората световна война Чърчил уговаря Сталин да се

Българските управници винаги  са разчитали на  своя по-голям брат.  Съдбата на малка България е решавана без нейно съгласие и от живото й тяло са късани изконни български земи.

След Втората световна война Чърчил уговаря Сталин да се създаде федерация на Балканите  с водеща роля в нея на Турция. Сталин настоява за Южнославянска федерация под ръководставото на Югославия. Истинска загадка е как съдбата успява да спаси България  и от двете федерации.

Крахът на германския фашизъм  носи нова национална катастрофа за българите. Те са безгласни и нямат никакво право да поставят условия. Сталин и Чърчил като победители самодоволно разпределят Балканите.В края на войната с Германия, България е в състояние на война с 10 държави. На 5 септември 1944 г. Съветският съюз ни обявява война и оттогава ние  фактически воюваме с целия свят.

На срещата през декември 1944 г.  в  Москва Чърчил и Сталин най-дълго разискват българския въпрос. България е сключила примирие с Москва, но й предстои да направи това със САЩ и Англия. Има идея странта ни да бъде разделена на няколко зони на влияние, като не се изключват турска и гръцка. Сталин намира компромисно решение: България да участва в Отечествената война със своя войска в състава на Трети украински фронт. Чърчил продължава да иска по-сурово наказание за България. Сталин обаче успява да го надиграе  и да сключи сделка. На Парижката мирна конференция българите чуват от Моллотов  жадуваните думи: "Българи, бъдете спокойни. Вашата граница ще остане непокътната. "

България успява да оцелее, да се отърве с по-малко загуби и да запази границите си без Тракия и Македония. Задава се обаче угрозата от създаване на федерална държава от България и Югославия. В модела, който подготвят тогавашните управници, на Георги Димитров се отрежда председателско /президентско/ място, без  никакви права. Тито става министър-председател  на Федерацията. Властта отива  изцяло в сръбски ръце. Българската армия ще бъде част от югославската. Води се идиотски пазарлък кой ще е министър на вътрешните работи  и на войната , коя да е столицата, какъв да е цветът на държавното знаме  и какъв да е гербът, кой ще е официалният език. Пред тези неизвесности самият Сталин е принуден да признае, че идеята за балканска федерация е непродуктивна. Последващият конфликт между Сталин и Тито  и разривът в отношенията им премахват завинаги опасността България да бъде погълната от Сърбия. Колкото и парадоксално да звучи днес, но с надцакването си с англичани и американци Сталин  помага на България да се запази,но  от този момент Съвеският съюз става "нашия по-голям брат"  и години наред,  дори  и досега, ставаме зависими от   Русия.

С България никога не е било лесно. Съюзявайки се със силните на деня, тя е рухвала заедно с тях и е понасяла огромни загуби. Давала е  жертви, губила е територии, падала е на колене, унижавана е и до ден-днешен  не си е взела урок как да брани националните си интереси. Автор: Албена Иванова